За вас, родители

Имунизационен календар

„Имунизационен календар на Република България“ е утвърдената от министъра на здравеопазването схема на приложение на задължителните планови имунизации и реимунизации, която включва подлежащите възрастови групи, видовете препарати, сроковете и начина на приложението им.

Сегашният имунизационен календар е сравнително нов (последните промени са от 01.04.2010 г.). Старият им. календар, по който се работеше повече от 10 г., и който е отразен във Здравноосигурителните ви книжки, вече не е в сила.
За сведение имунизация се нарича поставянето на една или няколко дози от една определена ваксина с цел постигане на едно достатъчно високо ниво на имунитет (имунна защита) срещу болестта за която е предназначена ваксината. Реимунизация е поставянето след определен период на допълнителна доза от същата ваксина, чието предназначение е поддържане на имунитета срещу болестта във времето.

Каква е разликата между имунизация и ваксинация? Имунизацията може да бъде пасивна-чрез преболедуване от една инфекциозна болест също се изработва имунитет срещу нея в организма на човека. Докато ваксинацията е активна имунизация чрез вкарването в организма на ваксина (живи, но неопасни или мъртви микроби,или части от тях, срещу които организмът изработва антитела или бели кръвни клетки предпазващи го от истински опасните бактерии и вируси)
Имайте в предвид,че изпълнението на ваксините от имунизационния календар е задължително за всички граждани на Република България,като за отказ от това задължение, пациентът или неговите родители (когато е под 18г.) подлежат на финансова санкция от РИОКОЗ (Регионална инспекция по опазване и контрол на общественото здраве-бившата ХЕИ). Смисълът на тази мярка е да не остават неимунизирани лица, тъй като те представляват опасност и за обществото като болни и заразоносители (преносители) на опасни инфекциозни заболявания.

Тъй като за поставянето на ваксините има противопоказания-остри инфекциозни заболявания,висока температура,диария и др.,поставянето им може да се отложи, но за не повече от 6 месеца (по временни медицински противопоказания)! Отлагането по медицински противопоказания за срок, по-дълъг от шест месеца, се извършва с решение на областна специализирана комисия. Имунизациите могат да се отложат, но не и да се поставят предварително през интервал по-малко от 1 месец, тъй като технологичното време необходимо на организма да изработи имунитет срещу поредната доза ваксина е точно толкова, и намесата на нова ваксина в този период компрометира процеса.

Меморандум на едно дете

• Не ме разглезвайте. Зная много добре, че не мога да получа всичко, което искам. Аз само ви изпитвам.
• Не се страхувайте да сте строги с мен. Аз го предпочитам. Това ще ми позволи да разбера къде ми е мястото.
• Не ме насилвайте. Това ще ме научи, че силата е всичко. Аз ще откликна по-лесно, ако ме убеждавате.
• Не бъдете непоследователни. Това ме обърква и ме кара да се измъквам по какъвто начин мога.
• Не ми обещавайте. Вие може да не сте в състояние да изпълните обещанието си. Това ще ме накара да не ви вярвам.
• Не се връзвайте на моите предизвикателства, когато ви кажа или направя нещо, което може да ви разстрои. След това аз ще се опитам да извоювам още по-големи „победи“.
• Не се разстройвайте много, когато ви кажа „мразя ви“. Аз не искам да кажа това, а само да ви накарам да съжалявате за онова, което сте ми сторили.
• Не ме карайте да се чувствам по-малък, отколкото съм. Аз ще го компенсирам, като започна да се държа като „важна клечка“.
• Не вършете неща вместо мен, които мога да свърша сам. Това ще ме накара да се чувствам като бебе и мога да продължа да ви използвам.
• Не обръщайте голямо внимание на „лошите ми навици“. Това само ще ме насърчи да продължавам.
• Не ме критикувайте пред други хора. Аз ще възприема по-добре, ако разговаряте с мен спокойно и насаме.
• Не се опитвайте да обсъждате моето поведение в разгара на кавгата. По някои причини слухът ми в този момент е нарушен, а способността ми за контактуване още повече. Правилно е нещата да са такива, каквито се изискват, но е по-добре да поговорим за това по-късно.
• Не се опитвайте да ме поучавате. Вие бихте се изненадали колко добре знам какво е добро и какво е лошо.
•  Не ме карайте да чувствам грешките си като грехове. Аз трябва да се науча да правя грешки, без това да означава, че не съм добър.
• Не ме гълчете постоянно. Ако го правите ще се наложи да се правя на глух.
• Не искайте обяснение за лошото ми поведение. Понякога не знам защо съм се държал така.
• Не поставяйте твърде много на изпитание честността ми. Лесно мога да се изплаша и да ви излъжа.
• Не забравяйте, че обичам да експериментирам. По този начин се уча. Моля ви, изтърпявайте ме!
• Не ме предпазвайте от последиците. Аз имам нужда от опит.
• Не обръщайте голямо внимание на леките ми заболявания. Аз може би ще свикна да се радвам на неразположението си, ако това ми носи повече грижи.
• Не избягвайте отговорите на честните ми въпроси. Ако го правите, скоро ще разберете, че съм спрял(а) да ви питам и търся информация от някъде другаде.
• Не казвайте, че въпросите ми са „глупави“ или „безсмислени“. Ако постъпвате така, много скоро ще усетите, че го правя, за да се занимавате с мен.
• Никога не се представяйте за идеални и безгрешни. Ще ми бъде трудно да ви следвам.
• Не се притеснявайте, че прекарваме малко време заедно. Важното е как го прекарваме.
• Не позволявайте страховете ми да предизвикват безпокойството ви. Така ще се страхувам повече. Вдъхнете ми смелост.
• Не забравяйте, че не мога да се справя без вашето разбиране и насърчение. Макар и често заслужени, понякога забравяте похвалите и одобрението. Изглежда само гълченето не го забравяте.
• Отнасяйте се с мен, както се отнасяте към приятелите си и аз ще бъда също ваш приятел. Запомнете, че е по-лесно да се учите от модел, а не от критик.

И още нещо – аз ви обичам много, моля ви обичайте ме и вие!

Децата научават това

• Ако детето живее с критика, то ще се научи да осъжда.
• Ако детето живее с враждебност, то ще се научи да се бие.
• Ако детето живее с подигравки, то ще стане неуверено.
• Ако детето живее със срам, то ще се научи да се чувства виновно.
• Ако детето живее с толерантност, то ще се научи на търпение.
• Ако детето живее с насърчение, то ще се научи на увереност.
• Ако детето живее с похвали, то ще се научи да цени.
• Ако детето живее с честност, то ще се научи на справедливост.
• Ако детето живее със сигурност, то ще се научи на доверие.
• Ако детето живее с одобрение, то ще се научи да се харесва.
• Ако детето живее с любов и приятелство, то ще се научи да открива обич в света.

Робърт Луи Стивънсън

Прекалената любов на родителите

Казват, че в днешния свят децата се нуждаят и от корени, и от криле, за да бъдат подготвени и да успеят в живота. Съвсем естествено е вашите деца да не могат да развият корените, необходими за стабилност и крилете, необходими, за да полетят нависоко, в случай че ги обичате прекалено. А възможно ли е да се обича прекалено? Да! От обич родителите правят най-различни грешки – те контролират и глезят, дават и отнемат, наказват и прегръщат, и всичко това от обич!
Любовта не е проблемът – проблем е как постъпват родителите в името на любовта. Да бъдещ родител означава да имаш желание да посветиш време, средства и енергия на каузата ; означава да се научиш да вземаш правилни решения, да определяш граници на поведение и да напътстваш невидимо децата си към един щастлив, здравословен и пълноценен живот.

Родителите, които изпитват разумна любов са по-загрижени да насърчават децата си да развиват умения, които ще им помогнат да се справят с промените в живота.
Коя любов помага и коя вреди на децата? Крайностите – както прекалената либералност , така и прекомерния контрол са еднакво вредни при възпитанието .

Безвредни бои за рисуване с пръсти

Нужни са ви две чаши вода, половин чаша царевично нишесте (количеството може да варира според това колко гъста искате да стане консистенцията), две-три супени лъжици захар и безвредна боя за сладкарски изделия.

Всички съставки, без боята, се разбиват заедно и се слагат в подходящ съд на тих огън, като се разбъркват периодично. Целта е да се получи еднородна каша без буци. След това изсипвате по малко в толкова бурканчета или друг подходящ съд и добавяте боята. Разбърквате енергично, докато не оцветите изцяло кашата

Затваряте бурканчетата и ги оставяте да изстинат. Когато това стане, вече може да ги дадете на децата да се забавляват с тях.

Ако кашата е станала малко по-гъста, лесно ще може да бъде оформяна по различен начин или просто да се разстиля с пръсти по лист хартия.

Добре е предварително да сложите стара покривка, за да не се изцапат мебелите

Подобни импровизирани домашни боички биха зарадвали по-малките деца, а вие бихте били спокойни, че дори и да попадне част от тях в устата или очите им, няма да бъде опасно