Лесна адаптация на детето

Как да помогнем на детето да се адаптира по-бързо и лесно в детската ясла и градина

 2dgНезависимо на каква възраст ще решите или ще ви се наложи да запишете детето си на детска ясла, притесненията, свързани с това доколко бързо и безболезнено ще свикне с новата среда, раздялата с вас и новия режим, не могат да бъдат избегнати, а и при всички положения има основания да изпитвате такива.

Те са особено големи, ако детето не се е делило от родителите си и рядко сменя семейната и домашната среда, както и при по-свободен режим на отглеждането му – без стриктно спазване на часове за хранене, спане и прочее.

Представата, че всяка сутрин то ще тръгва с нежелание и ще плаче безутешно при раздялата си с мама или татко, е способна да замъгли разсъдъка и да разбие на пух и прах относителното спокойствие, което човек е постигнал в ежедневието си със своето растящо дете.

Само че записването на детето на ясла е наложително, когато майката трябва да се върне на работа след или дори преди края на майчинството си, когато семейството няма на разположение близък роднина, който да поеме грижите за него, или пък родителите смятат, че за него ще е по-добре да прекарва деня сред себеподобни и под надзора на медицинска сестра и педагог, отколкото с възрастен роднина или детегледачка.

Детската градина пък е задължителна след навършване на 4-годишна възраст на децата според приетия в началото на 2013 година закон. Така дори да са имали възможността да „оставят“ децата си вкъщи до тази възраст, родителите трябва да се справят с предизвикателството да убедят себе си и любимите си същества, че е настъпил моментът да се отделят от дома и всичко познато, с което са свикнали, и да се впуснат в един съвсем нов свят, ставайки самостоятелни и отговорни за постъпките си.

Това колко бързо и успешно ще привикне към тези промени едно дете на 2, 3 или на 4 години зависи в по-голяма или по-малка степен от начина, по който е отглеждано, от характера и темперамента му, а не на последно място и от усилията и търпението на персонала в детското заведение, които по правило се полагат за всички деца, но не бива да се надценяват, тъй като „съотношението на силите“ е извънредно неравностойно в ущърб на възрастните.

Има деца, които по природа са общителни, търсят контакт с други деца и възрастни и бързо решават, че макар вкъщи да имат редица удобства и позволението да правят каквото пожелаят, когато го пожелаят, в детската градина им е по-интересно. Тези деца се адаптират сравнително лесно, за седмица или две, като под адаптация се има предвид изграждането на позитивна нагласа, относително лесна раздяла с родителите при завеждането им и уравновесено поведение в и след детската градина. 
При по-малките деца, посещаващи ясла, нещата стоят малко по-различно, тъй като все още са доста незрели емоционално и имат доста по-ограничени комуникативни умения. Те може да плачат с часове при оставянето им, но биха могли да изпаднат в подобно „настроение“ и при други обстоятелства, дори ако са си вкъщи и с тях е някой от родителите им.

Това, разбира се, не означава, че двегодишното дете не изживява по драматичен начин продължителната раздяла с мама и попадането в напълно различна обстановка. То не може да обясни какво точно изпитва и все още разчита главно на плача като инициатор за намеса от страна на родителите си, които са длъжни да отгатнат какво точно го притеснява и как да го успокоят.

Когато обаче детето започне да общува по-свободно и ясно заяви, че не иска да ходи на ясла или градина, че не му харесва там, че ще плаче цял ден за мама и тате, откаже да се храни или започне да „отмъщава“ след прибирането си вкъщи като върши бели и пакости, които обичайно не би правило, периодът на адаптация се превръща в сериозен проблем. Нужно е много търпение и промяна в подхода, така че детето да престане да се чувства „изоставяно“ всеки път, щом премине прага на яслата.

Какво можем да направим, за да избегнем този сценарий? Преди всичко да започнем да говорим предварително и с непресторено вълнение с детето за промяната, която предстои, целейки да му внушим, че тя е нещо положително, а не само наложително. Ако сте излезли на детската площадка и дойде време за прибиране, а детето иска да остане и да играе още, кажете му, че щом тръгне на ясла, ще може да играе с приятелчетата си цял ден както на двора, така и в стаята, където ще разполага с много нови играчки.

Ако пък имате близко дете, което вече ходи на ясла или градина, разпитайте го в присъствието на своето дете за това какво прави там, как се казват неговите приятелчета и учителките му, с какво най обича да си играе и дали му харесва. Дори децата, които се разстройват при оставянето им сутрин, най-често отговарят, че обичат да ходят на градина и ентусиазирано говорят на тази тема.
Друг удачен подход е да започнете да минавате често край яслата или градината, в която смятате да запишете детето си, да му показвате къде играят децата или да отидете в момент, в който те са навън и се забавляват в пясъчника или на пързалката. Шансът да има плачещо дете в групата, което не участва в игрите, е много малък. Можете също така да помолите директора или учителките, в чиято група ще запишете детето, да се запознаят предварително и да позволят на детето ви да поиграе на двора, когато децата от градината не са там.

Идеята на всичко това е детската градина да стане по-малко „непозната“ за детето и да се превърне в съзнанието му в естествена и полагаща му се по право алтернатива на детската площадка, която най-често посещавате, така че да бъде намален стреса му от смяната на домашната обстановка.

Добре е също така да се постараете да въведете някакъв ред в ежедневието на детето си и по-точно да „синхронизирате“ графика на дейности като хранене, спане и игра с този в градината. Много деца, били те две, три или четиригодишни, заспиват след 22:00 часа вечер и стават когато си поискат сутрин. Ако преди това не сте имали волята да промените навиците му, или по-скоро липсата на такива, с наближаването на деня, в който ще тръгне на ясла или градина, ще трябва да го направите. Можете също така да му купите нова пижамка, раничка или пантофки с любим герой, които да приберете и да обясните, че те са специално за детската градина.

Много важно е самите вие да сте убедени в ползата от посещаването на ясла и детска градина. В случай, че имате вътрешни противоречия или разминаване в позициите си с партньора си, ще ви бъде по-трудно да убедите и детето си, че там ще се чувства добре. Замислете се за онова, което ще му даде този период от живота му – ранно и постепенно социализиране, самостоятелност, привикване към дисциплина, приучаване към ред и навици, ранна предучилищна подготовка по програма, съобразена с възрастта, умственото и емоционалното му развитие.

Притесненията ви, че вашето съкровище ще е само едно от многото деца в групата и няма да получава достатъчно внимание, включително че няма да бъде „пазено“ от опасности и злополуки в степента, в която вие бдите над него, не бива да надделяват над равносметката за горните ползи. Децата се удрят често и разболяват и без да посещават детски заведения, като рисковете от битови злополуки дори са по-малки в яслата и градината.

Що се отнася до честите боледувания, произлизащи от контакта с много деца, все още неспособни да спазват достатъчно добра лична хигиена, те действително са проблем, но такъв може да възникне и при деца със занижен имунитет, които не ходят на ясла или градина. Работете вкъщи върху навиците на вашето собствено дете - добре е то да се отучи колкото се може по-рано от това да слага всичко в устата си, да свикне да измива ръцете си всеки път, щом посещава тоалетна или преди хранене, да слага ръчичка пред устата си, когато киха или кашля, да се храни само със собствените си прибори и т.н.

Някои педагози съветват родителите известно време да взимат децата си в различни часове, така че у тях да се развие чувството, че мама или тате може да дойде всеки момент, изпълвайки ги с трепет и въодушевление. Колкото се може по-ранното взимане, скоро след ставане от следобеден съд, също е препоръчително, поне в началото, и обратното – оставането му само, само с възрастен, след като всички други деца са били взети, може да го разстрои силно и дълго време да му дава чувство на несигурност.

Поначало намирането на добър диалог с директора, учителите и всички останали служители в детското заведение и изграждането на взаимно доверие са изключително важни за спокойствието на всички страни - спокойствие, което ще предадете и на детето си. Вълнувайте се с и заради него – разпитвайте го за заниманията му, за имената на другите деца, за това кои песнички учат в групата и посещавайте колкото се може повече от откритите моменти и тържества, които се организират в детското заведение. Нека детето почувства, че яслата или детската градина е неразривна част от неговия свят, в който влизат и дома, семейството, близките и приятелите му, а не нещо отделно.

Каквито и съмнения да имате по отношение на посещението на ясла или детска градина, мисълта, че детето ви започва да става самостоятелно, научава ежедневно много нови неща и расте сред себеподобните си, учейки се да общува и да си сътрудничи с тях, би трябвало да ви вдъхнови и окуражи да преодолеете трудните моменти. Успеете ли, а това неминуемо ще се случи на по-ранен или по-късен етап, ще имате всички основания да вярвате, че имате правилен подход и ще съумеете да се справите не по-зле със следващото предизвикателство, което ви предстои в отглеждането и възпитанието на вашето дете.